неделя, 7 февруари 2016 г.

Честит първи рожден ден!



Както бях обещала, дойде ред да направя и да ви покажа и първата ми триетажна торта. Както всяко нещо за пръв път си имах своите притеснения, но пък това е нормално. По-добре да бъда по-несигурна, отколкото да подценявам в случая тортата и накрая да остана разочарована.
В този случай обаче бях с огромни очаквания. Захващах се с доста голяма торта и нямах никакво право на грешка. Важното е, че крайният резултата беше точно както си го представях. Успях да преценя размерите на етажите, а това доста ме е притеснявало винаги. Дали няма да бъде несъразмерна, "дебеличка" или пък тънка и висока :D Първият етап с блатовете премина успешно. Тук е моментът да спомена и вкусът, който отново беше шоколадови блатове, крем с маскарпоне, бял шоколад и банан. Знам, че все едно и също правя, но пък тортите ми се разнасят от уста на уста и всеки иска вкусът, който е опитал. Нищо, тъкмо имам време да експериментирам с нови вкусове.
Следващото беше декорацията. За нея използвах няколко моделчета, на които се спряхме с майката на рожденика. А как тя ме откри? Чрез майката на Симеон, за когото правих Костенурките Нинджа.

Както вече сте видели от заглавието става въпрос за първи рожден ден. Цветовете жълто, зелено и синьо в комбинация с мечетата се оказаха супер бебешка комбинация. Ех, от колко време ми се искаше да направя такава торта...
 Мечетата направих няколко дни предварително, за да са ми готови и изсъхнали и ако нещо не им е както трябва да имам време да го оправя. Те пък станаха от първия път! Цветът малко трудно докарах, но пък съм изключително доволна от крайния резултат. Да издам и тайната му. От малкото бои, с които разполагам смесих прасковено, оранжево, черно и в последствие жълто. Получи се... ами и аз не знам какъв е този цвят.
Покрих етажите, сглобих ги и започнах с по-дребните неща, като копчетата, облачетата, ... Беше ми изключително приятно през цялото време. И така без да се усетя минаха към... 4 часа мисля. Снимах я набързо без да я местя много много. Само как тежеше... Добре, че си имах "носачи". Прибрах я в хладилника, който се наложи да бъде разглобен, поради височината й. И така, зачака да дойде роженният ден, а аз отварях да я гледам, колкото пъти минах покрай него.





Като за финал искам да благодаря на майката на Жорко за доверието да направя тортата за първият рожден ден на детенцето й! Изключително съм щастлива, че имах тази възможност :)
Честит рожден ден!




6 коментара:

  1. Безупречна, Светле!
    Разсмя ме с разглобения хладилник:))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, да. Иначе не се събира :D Всичко се нарежда по вратата и около тортата.

      Изтриване
  2. Прекрасна е тортата,Светле!Ти повече им разбираш и търсиш дефекти,на мен ми изглежда прелестна и много трудоемка,адмирации за старанието!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Роси! Трябва ти само време и търпение, иначе не е трудоемко. Аз все си търся недостатъци, но пък нали точно по този начин ще стана по-добра :)

      Изтриване
  3. Светле, тортата е толкова весела! Чудесна!

    ОтговорИзтриване