четвъртък, 1 декември 2016 г.

Лалета, рози, шоколад...

Както знаете, напоследък не съм особено активна. Доста ми е трудно всъщност да започна тази публикация. Все съм заета с нещо друго и сладкото хоби остана на мнооого заден план. Да си призная обаче и желание ми липсва... А знаете, че няма ли желание не се получават нещата. Въпреки всичко от време на време откривам своето мъничко вдъхновение и се връщам към този сладък свят. 
Първата торта е правена по рисунка на рожденичката. Желанието беше да има лалета. Червени. И да бъде на 2 етажа. Това успях да направя аз, а рожденичката беше много доволна. 


Следващата торта е една моя много любима. Всъщност, това не е крайния вариант на тортата. Липсват и цифрички. Големи и лилави в ляво от розата.
С мен се свърза майката на рожденичката. Искаше нещо красиво, момичешко, лилаво и с числото 16 отгоре. Нещо, което като го види да каже УАУ! Измислихме дизайна, направих я, дойде деня да я предам, отидох и... бях забравила цифрите! Уточнявайки всичко останало, някак си забравих за най-важното, което трябваше да има тортата. Почувствах се доста разочарована и от части притеснена какво ще правя, защото видях и разочарованието и притеснението от майката. По най-бързия начин се върнах вкъщи, направих ги набързо и 30 минути по-късно бях отново на уреченото място с тортата и едни 16-ки.
Определено такова нещо не ми се беше случвало. Добре, че ситуацията беше поправима. 30 минути по-късно, но все пак накрая всичко искано беше на мястото си!


Следващата е нещо правено много, много пъти. И много шоколадово! Любимата торта с три шоколада. Рецептата ще откриете тук. Единственото различно е декорацията, а пък тя е направена, както се казва с "подръчни материални". Бонбони, шоколад, каквото имате!


И за финал, днес е 1 декември, което означава, че има точно 24 дни до Коледа. Засега не съм замислила нищо специално. Може би, по-скоро надявам се да успея да направя и да ви покажа, ако не друго, то поне няколко бисквитки. Засега още нищо коледно не мога да покажа, освен елхата с едно джудженце пред нея.
И... това беше засега от мен :)


неделя, 4 септември 2016 г.

Какво ново: лято 2016



Толкова много време не съм писала нова публикация, че сега не знам от къде да започна... Вярно е, че не съм правила много неща това лято, но все пак се насъбраха доста, които бързам да ви покажа. 

Като изключим тортите много неща се случиха! Като започнем с това, че завърших училище, бала и другите неща свързани с него, през записването за университета (да, вече съм официално студентка!), вземането на шофьорска книжка, та чак до сбъдването на една моя ГОЛЯМА мечта. По-надолу ще разберете и за нея. Сега започвам в хронологичен ред с първите торти. 


Започвам с тортата с рибаря за Силвия, за чиито деца правих тази и тази торта .








Датите са 8-и и 9-и юли. А поводът, ако помните от миналата година, е рождения ден на малкия братовчед на Марти. Миналата година бяхме на тема Лего Нинджаго. Тази сме отново на Лего, но този път Nexo Knights. Да, и аз го чувах за пръв път! Съответно в интернет, който е основен източник на информация, нямаше никакви идеи за торти и бисквитки. Единствения ми източник на вдъхновение беше филмчето и играчките на рожденика. Що-годе успях да се справя. Винаги може по-добре, но е важно рожденика да е доволен. Така и стана!Беше много щастлив! Гостите също.








 






Пренасяме се ден напред за другата торта. Тя беше за родителите на Марти, които преди година заминаха за Англия, а сега се връщаха за кратко. Нямаше как да не ги посрещнем с нещо сладичко и тематично. Затова двамата се спряхме на торта и то не каква да е, а куфар. С паспорти, българското знаме, знамето на Великобритания... Всичко, както си му е реда :) 








След тези две торти, правих на няколко пъти орео-трюфели, тарталетки с карамел и шоколад, бисквтики... ей такива дребни неща. 

Следващата дата е 3-и август. Отново повод, за който правихме и минала година и по-конкретно за Мишето. Минала година правихме Спондж Боб. Тази година темата беше по-интересна и не толкова популярна, а именно - Слънчевата система, планетите... Имаше една двуетажна торта и една едноетажна без особена декорация, за да стигне за всички. Също така и бисквитки, отново на същата тема. Всяка бисквитка със снимка на различна планета. 


 


Около две седмици след това майката на Мишето отново се свърза с мен. Този път за рождения ден на дядото. Тортата беше слънчоглед, към която имаше и бисквитки, отново слънчогледи. Доста се поизмъчих с изрязването отстрани и нямаше много смисъл от него, но искаха да не е обикновена кръгла отстрани. Искаше ми се през по-малко разстояние да я изрежа, но блата не ми го позволи. 


 


Следващата дата е 4-и септември. Сватбата на Тони и Асен. Около половин година преди това (още ходех на училище) в коридора в училище ме спря една от госпожите да ми каже, че е гледала какво правя и, че синът и се жени есента. Седмици по-късно се срещнах и с двамата. Първоначалната идея беше да ме ангажират за торти, бисквитки... Но след като помислих отказах, защото все пак това беше сватба - съответно огромни количества. Просто нямах физическата възможност да се справя. За да успея, трябваше да започна доста по-отрано, а така нямаше да бъдат пресни нещата... С две думи - нямаше как. Извиних се и им обясних как стоят нещата. Те подходиха с разбиране, за което им благодаря и не се отказаха от мен. Отписахме само тортите. Бисквитките останаха. 100 броя. В бяло, розово и синьо - цветовете на сватбата. Да си призная - за мен беше изключително приятно да ги изработя. Да участвам в сватбата им, макар и по този малък начин. И въпреки, че бройката беше голяма, а модела на всички почти един и същ, не съм изпитала и капчица отегчение от работата върху тях. За опаковането ми бяха нужни още поне един чифт ръце (на мама), с която да ги опаковаме. Направо си беше серийно производство, както каза тя. Още веднъж им желая много много щастие!



 



Май тортите свършиха. Значи дойде ред да покажа най-хубавото нещо, което ми се случи това лято и изобщо като цяло. Честно - няма такова щастие! Както чух наскоро - "Щастието започва с влажен нос и завършва с махаща опашка." Подкрепям това твърдение на 100 процента и само този, който не е имал куче не би ме разбрал. Представям Ви Бари.



От както се помня винаги съм искала малко кученце и по-специално чихуахуа. Даже може да се каже, че това ми е детската мечта. Но противно на повечето такива мечти, които с времето изчезват, моята остана и ставаше все по-силна и по-силна. Въпреки, че нямаше шанс това да се случи. Баща ми беше абсолютно против :D Но сякаш, защото пораснах ли или защото започнах да оставам все по-често у Марти, двамата си казахме защо пък не?! Решихме да си вземем кученце, което ще живее у тях. С уговорката да не го водим у нас, че нали баща ми уж не дава (към днешна дата дори спят заедно!). Обмислихме всички възможни ситуации, дали ще се справим или не. Премисляхме отново и отново. Казахме първо на мама, която пък да подготви тате (въпреки че на практика той няма да има нищо общо). И една вечер тя му каза, а пък той реагира толкова добре! Дори започна да търси заедно с нас. А това беше доста сложна задача. Тук е моментът да призова всички, които мислят да си взимат куче. Търсете информация! Четете много! Повечето обяви в интернет на прекрасни кученца, снимани на прекрасни зелени полянки и т.н. се вземат от puppy mills или така наречените борси. Гаранция за здравето - никаква! За съжаление разбрах за много такива случаи, които завършват фатално... 
Няма нищо случайно! Определено сега е бил точният момент, трябваше да търсим дълго, за да намерим нашето си кученце. Заслужаваше си! 

А за него какво мога да кажа - това е най-милото и умно същество! 
Доста се отклоних от тортите, но се надявам, че не ви е било безинтересно.




Първият ден на Бари вкъщи

понеделник, 13 юни 2016 г.

Детелинка, гола торта и Маккуин






 Доста бързо се реших и се захванах с тази публикация, в която ще ви покажа последните ми торти. И макар да нямат нищо общо помежду си, реших да ги събера в тази публикация и да ви ги покажа всичките накуп, защото нямам търпение!!! И трите са ми някак специални. Ама то всъщност като се замисля всичките са ми специални.
Започвам по хронологичен ред  с първата торта, която приготвих за първия рожден ден на малкия герой Радмила! С майка й се свързах чрез моята леля, с която се познават. Още щом ми се обади и ми разказа за тях, веднага се съгласих :) Без излишни приказки ви оставям да я видите.






Следващата торта е отново за първи рожден ден, но този път за чаровната Филипа. С майка й от доста време обмисляхме дизайна, но пък сертификата малко ни обърка плановете. Въпреки това не се отказахме и направихме по-малка торта, с която да се почерпят вкъщи. Тортата, както се вижда от снимките, е "гола" торта с плодове и сладурски малки цветчета, които майка й ми даде. Смятам, че се получи доста добре :) Истинско шоколадово-плодово изкушение!








И последната, но не на последно място. Че може ли да бъде последна... Тортата, с която се ядосвах толкова, колкото не съм с всички торти до сега взети заедно! Като за начало поръчката се появи няколко дни преди датата. Първоначално мислех да я откажа, защото имах доста работа тези дни, но аз съм си такава - трудно отказвам... И така няколко дни преди това и с предстоящи събота и неделя, в които куриерските фирми не работят, се захванах да поръчвам фондан, подложки, играчки... Разбира се с почти всичко срещнах трудности. Два дни преди денят на предаването се захванах да направя по дребните елементи за тортата, които трябваше да изсъхнат, а и да не ме бавят в деня на декорирането. След около 3 часа работа (вярно, на пръв поглед не изглежда сложно, но пък си е много бавно и пипкаво) Та, казвах, след около 3 часа работа, вече приключих и остана единствено да си почистя и подредя. Марти беше при мен и се включи, за да оправим по-бързо. И тук дойде ужаса. Обръщам се и гледам всичко на земята. Същите кактуси, камъни, облаци, знаци и конуси, с които си играх цял следобяд! Мисля, че не е нужно да описвам себе си в този момент... Можете да си представите! Успяхме да спасим само конусите, които за щастие не паднаха на земята. Всичко друго се наложи да го правя наново. Добре, че Марти ми помогна и ги направихме по-бързо. Оказа се, че го бива с фондана, Така ще е при такива екстремни ситуации. И, за да бъде пълна драмата около тази торта деня преди да трябва да я предам, количките, които поръчах не се оказаха това, което очаквах. Разочарованието (и отчаянието) беше пълно! На помощ се притече лелята на Марти, с две гумени колички. Да, тези колички са гумени! Но са ужасно сладурски! И много по-добре се връзват от онези другите, с които моят братовчед ще има честа да си играе, защото за торта не стават!!! И освен всичко това да добавя и това, че беше много горещо, когато я обличах и беше невъзможно каквото и да искам да направя. Залепях декорациите без нищо. Представете си колко "изпотена" е била. На помощ този път дойте климатикът. Вярно, беше ми доста студено, но пък важното е, че най-накрая я завърших!!! А и съм доволна от резултата!








сряда, 1 юни 2016 г.

Моят бал


Тази публикация я бях обещала отдавна. Ето, че най-накрая е готова! Ще ви покажа с няколко снимки бала ми и най-вече тортата!
За тортата се вдъхнових от роклята. Всъщност всичко се въртеше около нея. Всичко беше подбрано в бяло (по скоро екрю) и златно. Цветята, украсата в ресторанта, балоните, маникюра, гримът. И като казах за грима... докато намеря всичко необходимо, изкупих продукти за цял магазин :D Дори се наложи да поръчам едни сенки на Марти на родителите, които да ми ги изпратят от Англия. Но пък благодарение на бала взех, че се научих да се гримирам.
Но не това е важното сега. Повечето от вас са тук, за да видят именно тортата. Аз така и не я опитах, но пък всички страшно са я харесали. А за вкусът мама категорично реши, че иска небезизвестната торта с шоколадови блатове, крем с маскарпоне и бял шоколад и банан.
Само съжалявам, че си нямам хубава снимка с тортата. В ресторанта повечето снимки се оказаха размазани...
Спирам с обясненията. Оставям ви да разгледате снимките. Те най-добре ще разкажат :)


 

 






 








събота, 21 май 2016 г.

Честит рожден ден на мен!





21 май е! Моят ден! Моят рожден ден!
Тази година бях решила да не си правя торта. Завършвам и държавните зрелостни изпити бяха на 18 и 20 май, заради които нямаше как, пък и след тях изобщо не ми беше до торти. Не мислих да правя, но пък след като се прибрах от втората матура (на 20-и), която мина много добре, настроението ми се завърна и започнах да мисля за рождения ми ден. Реших да си направя някоя малка, лесна тортичка. От онези бързите. Все пак имам рожден ден! Да вмъкна само - ставам на 19. И понеже рожден ден без подаръци си не е рожден ден, сега ще ви кажа за един от тях. Направо не е за вярване, но си нямах нормален миксер! Сигурно ще се запитате как тогава правя всичко това. Вкъщи имаме от онези, които са с пасаторите, с една бъркалка. За някои десерти отбиваше номера, а пък в повечето случаи вземах назаем от баба или от Марти. Но това не можеше да продължава така. 




За вкус избрах шоколадови блатове, крем чийзкейк, бисквитки орео и залях с шоколадов ганаш. Рецепти за блата и заливката ще намерите тук.
Наредих розови цветя от фондан. Розови, защото си бях взела свещи 1 и 9 в розов цвят, които трябваше да седят отгоре. Да, обаче изпуснах 9-ката и тя се счупи. Опитахме да я залепим като я нагреем, но не стана и затова си останах само с единичката. Затова и няма снимки на тортата завършена със свещите...
Хайде сега стискайте палци и за тортата за бала. Пък после ще показвам и снимки :)