четвъртък, 25 февруари 2016 г.

Рафаело / Raffaello Cake



Че обичам всичко шоколадово, за всички е ясно, но пък понякога трябва и нещо по-различно. Например като тази торта - Рафаело. И макар да не обичам кокос, това не ми попречи да се пробвам. Приготвих я за рождения ден на моя калеко, а пък всички гости одобрително си я хапнаха. 
Нямам само разрез на парче, но пък като я направя пак ще добавя :)

Торта Рафаело
Източник - с леки промени

6 яйца
1 и 1/2 ч.ч. захар
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
ванилия

За крема: 
125 гр. масло
200 гр. бял шоколад
300 гр. заквасена сметана
200 мл, сладкарска сметана
2-3 суп.л. пудра захар
60 гр. кокосови стърготини




Отделете жълтъците от белтъците. Разбийте белтъците на сняг като прибавите постепенно 1 ч.ч. захар. После и жълтъците с останалата захар до пухкав крем. Съберете двете смеси, като разбърквате с шпатула. Прибавете брашното и бакпулвера. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса и проверявайте с дървено шишче. 
За крема: Стопете маслото и шоколада. Охладете сместа напълно и започнете да прибавяте на части заквасената сметана. В друга купа разбийте сметаната и я прибавете постепенно към крема. Добавете пудра захар на вкус. Накрая и кокосовите стърготини. 
Сглобете тортата като редувате блат (сиропиран със захарен сироп), крем, блат,... Измажете я с крема и поръсете със кокосови стърготини.

неделя, 14 февруари 2016 г.

Червено кадифе /За любовта в... шоколада/



В навечерието на празника на влюбените и Трифон Зарезан (кой каквото си избере :) ) искам да ви покажа една рецепта за невероятно вкусни сладки червено кадифе, с които имах удоволствието да участвам във втория брой на първото кулинарно блогoсписание на български език SOintoFOOD. Когато получих покана от Мария бях изключително щастлива, но и в същото време се притеснявах какво точно да направя и дали изобщо ще се справя. Условията бяха да бъде нещо с шоколад или вино, нещо като за 14 февруари. От доста време исках да направя сладки "Червено кадифе". Като се замисля... минала година по това време ви показах мъфини "червено кадифе". Ами много ми е валентинско всичко червено. Друг е въпросът, че моите сладки далеч не изглеждат червени. Нищо. Уверявам ви, че на вкус са божествени! Няма да се бавя с празни приказки, ами ще ви дам рецептата, ако все пак още не сте я видели в списанието.




Сладки "Червено кадифе"

1 и 1/2 ч.ч. брашно
1/4 ч.ч. какао
1 ч.л. сода
1 ч.л. сол
80 гр. масло на стайна температура
3/4 ч.ч. кафява захар
1/4 ч.ч. бяла захар
1 яйце
1 с.л. пр. мляко
2 ванилии
червена боя 

За крема: 
125 гр. крема сирене
100 мл. сладкарска сметана
пудра захар на вкус

За шок. заливка:
50 гр. шоколад
20 мл.сметана


В купа смесваме брашното, какаото, содата и солта и разбъркваме. В друга купа разбиваме маслото. Към него добавяме двата вида захар. Разбъркваме. Прибавяме яйцето и отново разбъркваме. После млякото с ванилията и боята. Прибавяме и сухите съставки и разбъркваме. Оставяме тестото в хладилник за около половин час. С ръцете оформяме топчета и ги нареждаме в тава застлана с хартия за печене на разстояние едно от друго. Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 11-13 мин.  Когато са готови, изваждаме тавата и докато са още горещи правим малка вдлъбнатина, в която да сложим крема 

За крема: разбиваме сметаната на сняг и прибавяме крема сиренето.  После и захарта. Пълним в пош и шприцоваме върху сладките. 

За шок. заливка: Загряваме сметаната и в нея разтопяваме начупения шоколад. Пълним в друг пош и правим линийки върху сладките. Отгоре може да поръсим с малко кафява захар.




И още нещо в духа на утрешния празник - декорирани бисквитки. Естествено - шоколадови.
Едните са с фондан, а другите с роял айсинг. И двете комплектчета са поръчани от две млади дами за техните половинки. Едната е Мария, за която правих тази торта, а другата както се вижда от бисквитките - Виктория. Надявам се, че изненадата ще им хареса. Първо визуално и после на вкус :)









Като за финал искам да благодаря на Мария и Гери за възможността да бъда част от втория брой на SOintoFOOD. Както и предния път, списанието е безупречно!
Поздравления за труда, момичета! :)






неделя, 7 февруари 2016 г.

Честит първи рожден ден!



Както бях обещала, дойде ред да направя и да ви покажа и първата ми триетажна торта. Както всяко нещо за пръв път си имах своите притеснения, но пък това е нормално. По-добре да бъда по-несигурна, отколкото да подценявам в случая тортата и накрая да остана разочарована.
В този случай обаче бях с огромни очаквания. Захващах се с доста голяма торта и нямах никакво право на грешка. Важното е, че крайният резултата беше точно както си го представях. Успях да преценя размерите на етажите, а това доста ме е притеснявало винаги. Дали няма да бъде несъразмерна, "дебеличка" или пък тънка и висока :D Първият етап с блатовете премина успешно. Тук е моментът да спомена и вкусът, който отново беше шоколадови блатове, крем с маскарпоне, бял шоколад и банан. Знам, че все едно и също правя, но пък тортите ми се разнасят от уста на уста и всеки иска вкусът, който е опитал. Нищо, тъкмо имам време да експериментирам с нови вкусове.
Следващото беше декорацията. За нея използвах няколко моделчета, на които се спряхме с майката на рожденика. А как тя ме откри? Чрез майката на Симеон, за когото правих Костенурките Нинджа.

Както вече сте видели от заглавието става въпрос за първи рожден ден. Цветовете жълто, зелено и синьо в комбинация с мечетата се оказаха супер бебешка комбинация. Ех, от колко време ми се искаше да направя такава торта...
 Мечетата направих няколко дни предварително, за да са ми готови и изсъхнали и ако нещо не им е както трябва да имам време да го оправя. Те пък станаха от първия път! Цветът малко трудно докарах, но пък съм изключително доволна от крайния резултат. Да издам и тайната му. От малкото бои, с които разполагам смесих прасковено, оранжево, черно и в последствие жълто. Получи се... ами и аз не знам какъв е този цвят.
Покрих етажите, сглобих ги и започнах с по-дребните неща, като копчетата, облачетата, ... Беше ми изключително приятно през цялото време. И така без да се усетя минаха към... 4 часа мисля. Снимах я набързо без да я местя много много. Само как тежеше... Добре, че си имах "носачи". Прибрах я в хладилника, който се наложи да бъде разглобен, поради височината й. И така, зачака да дойде роженният ден, а аз отварях да я гледам, колкото пъти минах покрай него.





Като за финал искам да благодаря на майката на Жорко за доверието да направя тортата за първият рожден ден на детенцето й! Изключително съм щастлива, че имах тази възможност :)
Честит рожден ден!




събота, 6 февруари 2016 г.

Дамски каприз и фитнес панда



От няколко дни все се каня да споделя тези мъфинчета и ето, че чак сега успях. Ако трябва да съм точна в оригиналната рецепта се използва една голяма тава, а не се разпределя като кексчета, но пък исках да пробвам тези квадратни чашки, които си купих наскоро. :) 
Може би повечето от вас още от заглавието са се сетили за този толкова обичан сладкиш, който всяка майка и баба е приготвяла. Да, това е дамски каприз, но малко по-различен. Вместо сладко, сложих шоколад. Типично за мен... 
Та, представям ви малко по-различен вариант на бабиния сладкиш, но все пак също толкова вкусен.
Иии да се оплача от снимките, които са ужасно тъмни... Имах перфектна светлина, но си бях забравила апарата... Единствения вариант беше да снимам с телефон, който прави прилични снимки. Щяха да станат добре, ако бях спряла светкавицата. Снимах на бързо и дори не гледах какви стават. А, когато ги видях... вече беше късно. Нямаше нито светлина, нито мъфини... 


Дамски каприз

6 яйца
1 + 1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 ч.ч. пр. мляко
2 пак. ванилия на прах
100 гр. течен шоколад




Отделете жълтъците от белтъците. Разбийте жълтъците със 1 ч.ч. захар, олиото, брашното, бакпулвера,  прясното мляко и ванилията. Получената смес изсипете в голяма тава или разпределете във форми за мъфини. Печете на 180 гр. и проверявайте готовността с дървена клечка. 
Разбийте белтъците на твърд сняг с останалата 1 ч.ч. захар. 
Когато кексовата смес е готова намажете с шоколад и после с белтъците. Изпечете повторно до хубав кафеникав цвят.


И да ви покажа и една много мъничка тортичка със скромните 10 см диаметър. Мъничка, мъничка, но цели 6 човека са опитали от нея :) 
А утре надявам се ще успея да ви покажа и още една торта, която днес успешно завърших. Ще издам само, че е на 3 етажа и много бебешка <3 
А сега, ето я и малката лилава фитнес панда :