сряда, 5 юли 2017 г.

Втора порция бисквитки плетки + ...



Хей! Тук съм. Макар и не както преди, но все пак се отбивам да споделя по нещичко. Надявам се занапред по-често да успявам. Днес съм тук с втора порция бисквитки плетки. Отдавна ги правих, но не ги бях споделила. Този път бисквитките ми ще придружават топлите дрешки, които отиват при новите си собственици :) Колко готино! Освен дрешката, получаваш и лакомство в същите цветове. В миналата публикация ще откриете първите бисквитки и линк, където можете да видите самите дрешки.
Обещавам, когато виждам снимки на дрешки с бисквитките - ще ги добавям. Засега имам само няколко, които ще видите малко по-надолу.


 











И сега  като за финал  съвсем ни в клин, ни в ръкав бързам да кача и овчиците, докато не съм изгубила снимките. Или може би беше по-добра идея да изчакам до другия Гергьовден?!
Нищо! За другата година може други да има.




сряда, 29 март 2017 г.

Декорирани бисквитки

Напоследък съм все на бисквитки. Тортите отсъстват. Затова реших да събера и покажа всички бисквитки, които правих скоро в една публикация. Започвам отново хронологично.
Първите са изключително сладурски бебешки бисквитки за едно бебе. Майката се свърза с мен, след като е харесала бисквитките, които правих за бебчето на Надя. Изискването беше да има слонче и да бъдат в бяло, сиво и синьо (тифани). Макар да ми беше трудно откриването на точно такава формичка слонче, в крайна сметка бисквитките са факт. (Благодаря на отзивчивата дама, която ми предостави своята формичка!) Ето ги и тях :)






Следващите са за дечицата на Деси, за които съм правила тортите Спондж Боб, лего Нинджаго, Слънчевата Система, Тролчетата.


А последните са подарък в отговор на подаръка, който получих. Или по-скоро кучетата ни получиха. Да. Нашият малък Бари вече си има още по-мъничката Али <3 Но за това ще разкажа друг път. 
Та, Алито е дребничка и нищо от нещата на Бари не й става и имаше нужда от дрешки за студените дни. Точно тогава с мен се свърза една виртуална приятелка, с която ни обединяват четирикраките ни същества. Тя плете топли меки дрешки за най-мъничките, а и не само. От опит казвам - няма по-удобни дрешки за кученца! Бях изключително развълнувана от жеста й и веднага знаех, че трябва да й изпратя бисквитки. И то не какви да е, ами с копчета, плетки и други такива неща. За няколко дни се сдобих с всичко необходимо и се захванах. Смея да кажа, че това ми станаха любимите бисквитки! Дано и на нея да и харесат :)
 А нещата, които тя изработва можете да видите тук.





четвъртък, 2 февруари 2017 г.

Кучешки бисквитки



Днешната публикация е по-различна. И нямам предвид бисквитки във формата на куче, а бисквитки за куче. Както знаете от няколко месеца съм горд собственик на едно уникално мило, умно същество. Винаги съм мечтала да имам кученце и съм си представяла момента, в който вече ще е тук, но... по-хубаво е и от най-хубавите ми очаквания! Не може да се опише. То става част от живота ти. Всеки ден е с теб, радва се, когато се прибираш, спи с теб, обича те и те учи да обичаш. Превръща се в твое дете. Буквално.
От доста време исках да му приготвя нещо. Ей така от време на време да му давам по някое лакомство. Има много купени от магазина, но друго си е нещо домашно, което лично ти си направил за него. Спрях се на едни изключително лесни бисквитки със само 2 съставки. По-лесно няма накъде. Тепърва ще изпробвам още, но за сега бързам да споделя резултата от тези. Както казах, само със 2 съставки са - бебешко пюре и брашно. Смесват се до получаването на тесто, разточва се не много тънко, изрязват се формички и се пекат. Време не мога да кажа, защото не засичах, но може би поне 20 мин. трябват. Бари ги одобри!








неделя, 29 януари 2017 г.

Хаотично

Последните месеци не обръщам никакво внимание на блога. Не само, всъщност аз не правя нищо и съответно няма какво да покажа. Може би смяната на ежедневието ми е причината за това. Ума ми все е зает от други неща и готвенето и печенето бяха последните неща, за които мисля. От време на време имаше и изключения и приготвях по нещичко най-вече за хора, на които отдавна съм обещала и просто няма как. Започвам този път не в хронологичен ред, защото дори не помня кое кога правих. 


Първата торта е за Силвия, за която съм правила тортата с рибаря и още няколко.
Продължавам с бисквитките за едно мъничко бебе, което вече не е съвсем мъничко, но аз докато ги кача тук... Бяха по повод погачата. А модела беше от интернет. 


Последното за днес е една торта, която преди доста време във фб страничката на блога обещах да покажа. Тя е c доста нашумелите напоследък тролчета и е за Жорко, за когото миналата година правих тортата с Лего Нинджаго. Тази година минахме само с една малка торта и бисквитки. 
Но за съжаление забравих да ги снимам... Единствено открих няколко снимки в телефона, които не са с особено добро качество, а след още по- не добрата обработка се получи това: 


Това е от мен, В следващите дни обмислям да пусна една по-различна публикация. Нещо, което не съм показвала до сега, но пък може и да се хареса, Бари ги хареса много... 




четвъртък, 1 декември 2016 г.

Лалета, рози, шоколад...

Както знаете, напоследък не съм особено активна. Доста ми е трудно всъщност да започна тази публикация. Все съм заета с нещо друго и сладкото хоби остана на мнооого заден план. Да си призная обаче и желание ми липсва... А знаете, че няма ли желание не се получават нещата. Въпреки всичко от време на време откривам своето мъничко вдъхновение и се връщам към този сладък свят. 
Първата торта е правена по рисунка на рожденичката. Желанието беше да има лалета. Червени. И да бъде на 2 етажа. Това успях да направя аз, а рожденичката беше много доволна. 


Следващата торта е една моя много любима. Всъщност, това не е крайния вариант на тортата. Липсват и цифрички. Големи и лилави в ляво от розата.
С мен се свърза майката на рожденичката. Искаше нещо красиво, момичешко, лилаво и с числото 16 отгоре. Нещо, което като го види да каже УАУ! Измислихме дизайна, направих я, дойде деня да я предам, отидох и... бях забравила цифрите! Уточнявайки всичко останало, някак си забравих за най-важното, което трябваше да има тортата. Почувствах се доста разочарована и от части притеснена какво ще правя, защото видях и разочарованието и притеснението от майката. По най-бързия начин се върнах вкъщи, направих ги набързо и 30 минути по-късно бях отново на уреченото място с тортата и едни 16-ки.
Определено такова нещо не ми се беше случвало. Добре, че ситуацията беше поправима. 30 минути по-късно, но все пак накрая всичко искано беше на мястото си!


Следващата е нещо правено много, много пъти. И много шоколадово! Любимата торта с три шоколада. Рецептата ще откриете тук. Единственото различно е декорацията, а пък тя е направена, както се казва с "подръчни материални". Бонбони, шоколад, каквото имате!


И за финал, днес е 1 декември, което означава, че има точно 24 дни до Коледа. Засега не съм замислила нищо специално. Може би, по-скоро надявам се да успея да направя и да ви покажа, ако не друго, то поне няколко бисквитки. Засега още нищо коледно не мога да покажа, освен елхата с едно джудженце пред нея.
И... това беше засега от мен :)


неделя, 4 септември 2016 г.

Какво ново: лято 2016


Толкова много време не съм писала нова публикация, че сега не знам от къде да започна... Вярно е, че не съм правила много неща това лято, но все пак се насъбраха доста, които бързам да ви покажа. 
Като изключим тортите много неща се случиха! Като започнем с това, че завърших училище, бала и другите неща свързани с него, през записването за университета (да, вече съм официално студентка!), вземането на шофьорска книжка, та чак до сбъдването на една моя ГОЛЯМА мечта. По-надолу ще разберете и за нея. Сега започвам в хронологичен ред с първите торти. 


Започвам с тортата с рибаря за Силвия, за чиито деца правих тази и тази торта .








Датите са 8-и и 9-и юли. А поводът, ако помните от миналата година, е рождения ден на малкия братовчед на Марти. Миналата година бяхме на тема Лего Нинджаго. Тази сме отново на Лего, но този път Nexo Knights. Да, и аз го чувах за пръв път! Съответно в интернет, който е основен източник на информация, нямаше никакви идеи за торти и бисквитки. Единствения ми източник на вдъхновение беше филмчето и играчките на рожденика. Що-годе успях да се справя. Винаги може по-добре, но е важно рожденика да е доволен. Така и стана!Беше много щастлив! Гостите също.







 






Пренасяме се ден напред за другата торта. Тя беше за родителите на Марти, които преди година заминаха за Англия, а сега се връщаха за кратко. Нямаше как да не ги посрещнем с нещо сладичко и тематично. Затова двамата с Марти се спряхме на торта и то не каква да е, а куфар. С паспорти, българското знаме, знамето на Великобритания... Всичко, както си му е реда :) 







След тези две торти, правих на няколко пъти орео-трюфели, тарталетки с карамел и шоколад, бисквтики... ей такива дребни неща. 
Следващата дата е 3-и август. Отново повод, за който правихме и минала година и по-конкретно за Мишето. Минала година правихме Спондж Боб. Тази година темата беше по-интересна и не толкова популярна, а именно - Слънчевата система, планетите... Имаше една двуетажна торта и една едноетажна без особена декорация, за да стигне за всички. Също така и бисквитки, отново на същата тема. Всяка бисквитка със снимка на различна планета. 


 


Около две седмици след това майката на Мишето отново се свърза с мен. Този път за рождения ден на дядото. Тортата беше слънчоглед, към която имаше и бисквитки, отното слънчогледи. Доста се поизмъчих с изрязването отстрани и нямаше много смисъл от него, но искаха да не е обикновена кръгла отстрани. Искаше ми се през по-малко разстояние да я изрежа, но блата не ми го позволи. 


 


Следващата дата е 4-и септември. Сватбата на Тони и Асен. Около половин година преди това (още ходех на училище) в коридора в училище ме спря една от госпожите да ми каже, че е гледала какво правя и, че синът и се жени есента. Седмици по-късно се срещнах и с двамата. Първоначалната идея беше да ме ангажират за торти, бисквитки... Но след като помислих отказах, защото все пак това беше сватба - съответно огромни количества. Просто нямах физическата възможност да се справя. За да успея, трябваше да започна доста по-отрано, а така нямаше да бъдат пресни нещата... С две думи - нямаше как. Извиних се и им обясних как стоят нещата. Те подходиха с разбиране, за което им благодаря и не се отказаха от мен. Отписахме само тортите. Бисквитките останаха. 100 броя. В бяло, розово и синьо - цветовете на сватбата. Да си призная - за мен беше изключително приятно да ги изработя. Да участвам в сватбата им, макар и по този малък начин. И въпреки, че бройката беше голяма, а модела на всички почти един и същ, не съм изпитала и капчица отегчение от работата върху тях. За опаковането ми бяха нужни още поне един чифт ръце (на мама), с която да ги опаковаме. Направо си беше серийно производство, както каза тя. Още веднъж им желая много много щастие!



 



Май тортите свършиха. Значи дойде ред да покажа най-хубавото нещо, което ми се случи това лято и изобщо като цяло. Честно - няма такова щастие! Както чух наскоро - "Щастието започва с влажен нос и завършва с махаща опашка." Подкрепям това твърдение на 100 процента и само този, който не е имал куче не би ме разбрал. Представям Ви Бари




От както се помня винаги съм искала малко кученце и по-специално чихуахуа. Даже може да се каже, че това ми е детската мечта. Но противно на повечето такива мечти, които с времето изчезват, моята остана и ставаше все по-силна и по-силна. Въпреки, че нямаше шанс това да се случи. Тате беше абсолютно против :D Но сякаш, защото пораснах ли или защото започнах да оставам все по-често у Марти, двамата си казахме защо пък не?! Решихме да си вземем кученце, което ще живее у тях. С уговорката да не го водим у нас, че нали тате уж не дава (към днешна дата дори спят заедно!). Обмислихме всички възможни ситуации, дали ще се справим или не. Премисляхме отново и отново. Казахме първо на мама, която пък да подготви тате (въпреки че на практика той няма да има нищо общо). И една вечер тя му каза, а пък той реагира толкова добре! Дори започна да търси заедно с нас. А това беше доста сложна задача. Тук е моментът да призова всички, които мислят да си взимат куче. Търсете информация! Четете много! Това, че близо месец преди да го вземем четяхме постоянно в интернет, ни помогна да вземем правилно решение. Повечето обяви в интернет на прекрасни кученца, снимани на прекрасни зелени полянки и т.н. се вземат от puppy mills или така наречените борси. Гаранция за здравето - никаква! За съжаление разбрах за много такива случаи, които завършват фатално... 
Няма нищо случайно! Определено сега е бил точният момент, трябваше да търсим дълго, за да намерим нашето си кученце. Заслужаваше си! 

А за него какво мога да кажа - това е най-милото и умно същество! 
Доста се отклоних от тортите, но се надявам, че не ви е било безинтересно.




Първият ден на Бари вкъщи