Прощъпулника на Стилиян / Кръщенето на Георги

Гергьовден е! Първо честит празник! Носете си със здраве имената :) В духът на този празник ще ви покажа една торта и бисквитки към нея за кръщенето на един малък Георги, за когото правих тортата за първия му рожден ден.

Но първо имам още една, която не съм показвала тук в блога. Правих я за прощъпулника на най-малкия член от семейството на Силвия. За нейния по-голям син правих тази торта Майнкрафт. И понеже доста на бързо станаха нещата, нямах време да поръчам фондан, да пристигне... За това пък решихме да измажем тортата с разбит бял шоколадов ганаш. От вътре са шоколадови блатове и крем с маскарпоне, бял шоколад и банан. Най-харесваният вкус, който трябваше и те да пробват :) Както казах поводът беше прощъпулник и първото, за което се сетих да направя като декорация бяха малки обувчици. Определено има още какво да се иска, но пък щом всички единодушно познаха, че са обувки, значи съм се справила.

След тази торта дойде реда и на кръщенето на малкия Георги. Съвсем очаквано - на Гергьовден. За дизайна в началото знаехме само цветовете - златно и бяло. Малко по малко измислихме и цялата визия. Не трябваше да има кръстове, затова се спряхме на ангелчета, които са основното в тортата. Табелка с надпис в тон с всичко останало, малко розички и една готова керамична фигурка, отново ангелче и всичко беше измислено. Само оставаше да я открия. Това пък се оказа толкова лесно... Още в първия и единствения магазин, я който влязох открих поне 5-6 различни ангелчета. (определено целия ден имах голям късмет - всичко, за което бях тръгнала го откривах от раз!)

Вкусът трябваше да бъде шоколадов с бисквитки орео. Всичко вече беше измислено, оставаше само да я направя. Отне ми 3 дни, по около 8 часа... Всъщност последния ден беше по-малко, но пък стреса беше най-голям :D Много тежеше... И аз, разбира се, не съобразих да взема от по-дебелите подложки. Реших, че и тази ще издържи. Сглобих я, направих част от декорацията и я вдигнах, за да я прибера в хладилника (под вдигнах имах в предвид, че Мартин я вдигна) Налагаше се да я прибирам в хладилника през известно време, защото този ден имаше ужасна влага и фонданът се "потеше"... Та, говорех за подложката. Мартин я вдигна, аз придържах и подложката се изви под тежеста (как тежеше...) и фонданът се надигна и набръчка ии.... аз щях да получа удар :D Добре, че успях да оправя положението. Големият проблем - транспортирането! През цялото време в хладилника стоя на въртящата стойка. Не посмях да я преместя. Накрая се наложи да я предам с една плоскост от шкаф, но пък важното е, че успях да я сваля по стълбите и да я предам благополучно (отново не аз - този път пък беше баща ми)

Забравих да спомена, че към тортата имаше и бисквитки - шоколадови, ванилови и медени.

Това беше от мен. Този месец повече торти не ми се очертават. С изключение на тази за бала ми в края на месеца. Смятам да си почина от тях, за да мога да се съсредоточа върху завършването си и отличното вземане на матурите, но пък да не си правя много планове, че и рождения ми ден се задава...

И... отново торти!

Скоро десерти не съм приготвяла, но пък торти имам да показвам. Както знаете, не правя често. Но пък за няма и седмица ми се събраха цели 2. И все на интересни теми, които не съм правила досега (не че като цяло много съм правила де, но хайде)

Първата, с която започвам, беше поръчана от Юлияна, за която съм правила тази торта за малкия й син и тази за големия. Този път тортата не беше за децата, нали минаха! Не беше и детска. Беше за нейна приятелка. Поводът мисля, че е ясен - 30-и рожден ден. Изпрати ми модел от интернет, а пък аз направих каквото можах. Разбира се, не е 1:1. Не обичам да ги правя еднакви. В процеса на работата променям доста от нещата, така че да ми харесва на мен и на този, за когото е, разбира се!

Вкусът е шоколадов. Блатовете са от най-вкусната шоколадова торта на Ирина Купенска, а кремът - разбит шоколадов ганаш в съотношение 3:2 черен и млечен шоколад.

Втората торта правих няколко дни по-късно - вчера. Тя беше за синът на Силвия, която ми писа наскоро. Поводът е рождения му ден.  В началото идеята беше да направя зелената нинджа, но пък знаете проблемите със сертификата и затова се спяхме на торта Майнкрафт , която да си хапнат вкъщи. Като казах Майнкрафт... Бях виждала такива торти, знаех горе-долу за какво става въпрос, но явно не достатъчно докато не я започнах. Започнах в 11 часа и приключих към 17:30. И искам да поясня, че това е само за декорацията. Печенето и сглобяването беше предишния ден, за да стегне 1 нощ в хладилника. Но като цяло беше много приятна за правене тортичка. Всичко вървеше така, както го бях планирала. Вярно - бавничка, но пък приятна!

Вкусът е, мога да кажа, една нова комбинация. Блатовете бяха ванилови, а за крем използвах крема от торта Наполеон (нещо като домашен). Към него прибавих масло, сметана и 1 бял шоколад, за по-голяма стабилност. Получи се много вкусно. Бях забъркала в повече, та остана и за една мини тортичка, която си хапнахме ние. Дори успях да я щракна на бързо преди да е свършила. Та, това е тортата от вътре, без перличките обаче.

4 години заедно

Последните седмици така се случи, че не съм правила нищо. Нито торти, нито десерти, нито публикации съответно. Ето, че сега отново съм на линия, за да ви покажа една торта, която е за много любим човек и повод. А именно за годишнината ни с Марти. Цели 4 години! Да уточня датата е 28 март. 

И точно, защото е много специална, още преди повече от месец бях измислила дизайна. Исках да бъде изчистена бяла торта със силуети и тук-там червени сърца или пък рози... Това щях да го измисля в последствие. До тук добре, но 2-3 дни преди датата видях една торта, която имитираше дърво с въженце около него и закачени сърца. Толкова ми хареса, че силуетите ми останаха на заден план. Ден преди 28 се заех за пека, да сглобявам, да декорирам. Знаех си, че трябваше да си оставя повече време. Естествено като почти всяко нещо решено и направено в последния момент, не се получи. Поне не както исках аз. Има куп недостатъци.  Отстрани далеч не прилича на дърво, дори съм го отрязала на криво. Въженцето падаше постоянно, да не говорим, че фонданът, от който го направих се цепеше, късаше и все такива досадни неща. които не искаш да се случват. Бях принудена да забия на няколко места клечици, за да го държат. 

Толкова за външния вид. Спирам, не че не мога още недостатъци да изреждам :) Най-важното е, че беше много вкусна и спокойно си хапнахме не по 1, не по 2, ами по цели 3 парчета! 

Блатовете бяха шоколадови, кремът също. И в него бисквитки орео за разкош! 

Рецептата тук

Реших да го изненадам, а не просто ей така да му дам тортата. Взех една от кутиите за торти и успях да я направя по-малък размер. Вързах една червена панделка. Трябваше кутията да бъде опакована, но с балоните и другите неща забравих да купя хартия. Нищо - и така се получи добре. Надписах картичка, която прикрепих към импровизирания подарък, а за всеки балон завързах по едно листче, изписвайки Честита годишнина, мило! Обичам те! 5 думички за 5 балона. 

Спондж Боб за Борис

Доста се чудих дали да пиша публикация, но реших все пак да отделя заслуженото внимание на тази торта. След рождения ден на Симеон, дойде ред и на рождения ден на неговия по-голям брат Борис. Желанието беше ресторантът на господин Рак, в последствие поиска къщата на Спондж Боб, а пък накрая взехме, че направихме и двете :) Притисната от времето, заложих на готови фигурки - бързо, лесно, а и така му остава нещо от тортата.  Вкусът беше същият като миналия път.
Надявам се тортата да го е зарадвала!
Честит рожден ден! :)

Рафаело / Raffaello Cake

Че обичам всичко шоколадово, за всички е ясно, но пък понякога трябва и нещо по-различно. Например като тази торта - Рафаело. И макар да не обичам кокос, това не ми попречи да се пробвам. Приготвих я за рождения ден на моя калеко, а пък всички гости одобрително си я хапнаха. 

Нямам само разрез на парче, но пък като я направя пак ще добавя :)

Торта Рафаело

Източник - с леки промени

6 яйца

1 и 1/2 ч.ч. захар

2 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

ванилия

За крема: 

125 гр. масло
200 гр. бял шоколад
300 гр. заквасена сметана
200 мл, сладкарска сметана

2-3 суп.л. пудра захар
60 гр. кокосови стърготини

Отделете жълтъците от белтъците. Разбийте белтъците на сняг като прибавите постепенно 1 ч.ч. захар. После и жълтъците с останалата захар до пухкав крем. Съберете двете смеси, като разбърквате с шпатула. Прибавете брашното и бакпулвера. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса и проверявайте с дървено шишче. 

За крема: Стопете маслото и шоколада. Охладете сместа напълно и започнете да прибавяте на части заквасената сметана. В друга купа разбийте сметаната и я прибавете постепенно към крема. Добавете пудра захар на вкус. Накрая и кокосовите стърготини. 

Сглобете тортата като редувате блат (сиропиран със захарен сироп), крем, блат,... Измажете я с крема и поръсете със кокосови стърготини.

Червено кадифе /За любовта в... шоколада/

В навечерието на празника на влюбените и Трифон Зарезан (кой каквото си избере :) ) искам да ви покажа една рецепта за невероятно вкусни сладки червено кадифе, с които имах удоволствието да участвам във втория брой на първото кулинарно блогoсписание на български език SOintoFOOD. Когато получих покана от Мария бях изключително щастлива, но и в същото време се притеснявах какво точно да направя и дали изобщо ще се справя. Условията бяха да бъде нещо с шоколад или вино, нещо като за 14 февруари. От доста време исках да направя сладки "Червено кадифе". Като се замисля... минала година по това време ви показах мъфини "червено кадифе". Ами много ми е валентинско всичко червено. Друг е въпросът, че моите сладки далеч не изглеждат червени. Нищо. Уверявам ви, че на вкус са божествени! Няма да се бавя с празни приказки, ами ще ви дам рецептата, ако все пак още не сте я видели в списанието.

Сладки "Червено кадифе"

1 и 1/2 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. какао

1 ч.л. сода

1 ч.л. сол

80 гр. масло на стайна температура

3/4 ч.ч. кафява захар

1/4 ч.ч. бяла захар

1 яйце

1 с.л. пр. мляко

2 ванилии

червена боя 

За крема: 

125 гр. крема сирене

100 мл. сладкарска сметана

пудра захар на вкус

За шок. заливка:

50 гр. шоколад

20 мл.сметана

В купа смесваме брашното, какаото, содата и солта и разбъркваме. В друга купа разбиваме маслото. Към него добавяме двата вида захар. Разбъркваме. Прибавяме яйцето и отново разбъркваме. После млякото с ванилията и боята. Прибавяме и сухите съставки и разбъркваме. Оставяме тестото в хладилник за около половин час. С ръцете оформяме топчета и ги нареждаме в тава застлана с хартия за печене на разстояние едно от друго. Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 11-13 мин.  Когато са готови, изваждаме тавата и докато са още горещи правим малка вдлъбнатина, в която да сложим крема 

За крема: разбиваме сметаната на сняг и прибавяме крема сиренето.  После и захарта. Пълним в пош и шприцоваме върху сладките. 

За шок. заливка: Загряваме сметаната и в нея разтопяваме начупения шоколад. Пълним в друг пош и правим линийки върху сладките. Отгоре може да поръсим с малко кафява захар.

И още нещо в духа на утрешния празник - декорирани бисквитки. Естествено - шоколадови.

Едните са с фондан, а другите с роял айсинг. И двете комплектчета са поръчани от две млади дами за техните половинки. Едната е Мария, за която правих тази торта, а другата както се вижда от бисквитките - Виктория. Надявам се, че изненадата ще им хареса. Първо визуално и после на вкус :)

Като за финал искам да благодаря на Мария и Гери за възможността да бъда част от втория брой на SOintoFOOD. Както и предния път, списанието е безупречно!

Поздравления за труда, момичета! :)

Честит първи рожден ден!

Както бях обещала, дойде ред да направя и да ви покажа и първата ми триетажна торта. Както всяко нещо за пръв път си имах своите притеснения, но пък това е нормално. По-добре да бъда по-несигурна, отколкото да подценявам в случая тортата и накрая да остана разочарована.

В този случай обаче бях с огромни очаквания. Захващах се с доста голяма торта и нямах никакво право на грешка. Важното е, че крайният резултата беше точно както си го представях. Успях да преценя размерите на етажите, а това доста ме е притеснявало винаги. Дали няма да бъде несъразмерна, "дебеличка" или пък тънка и висока :D Първият етап с блатовете премина успешно. Тук е моментът да спомена и вкусът, който отново беше шоколадови блатове, крем с маскарпоне, бял шоколад и банан. Знам, че все едно и също правя, но пък тортите ми се разнасят от уста на уста и всеки иска вкусът, който е опитал. Нищо, тъкмо имам време да експериментирам с нови вкусове.

Следващото беше декорацията. За нея използвах няколко моделчета, на които се спряхме с майката на рожденика. А как тя ме откри? Чрез майката на Симеон, за когото правих Костенурките Нинджа.

Както вече сте видели от заглавието става въпрос за първи рожден ден. Цветовете жълто, зелено и синьо в комбинация с мечетата се оказаха супер бебешка комбинация. Ех, от колко време ми се искаше да направя такава торта...

 Мечетата направих няколко дни предварително, за да са ми готови и изсъхнали и ако нещо не им е както трябва да имам време да го оправя. Те пък станаха от първия път! Цветът малко трудно докарах, но пък съм изключително доволна от крайния резултат. Да издам и тайната му. От малкото бои, с които разполагам смесих прасковено, оранжево, черно и в последствие жълто. Получи се... ами и аз не знам какъв е този цвят.

Покрих етажите, сглобих ги и започнах с по-дребните неща, като копчетата, облачетата, ... Беше ми изключително приятно през цялото време. И така без да се усетя минаха към... 4 часа мисля. Снимах я набързо без да я местя много много. Само как тежеше... Добре, че си имах "носачи". Прибрах я в хладилника, който се наложи да бъде разглобен, поради височината й. И така, зачака да дойде роженният ден, а аз отварях да я гледам, колкото пъти минах покрай него.

Като за финал искам да благодаря на майката на Жорко за доверието да направя тортата за първият рожден ден на детенцето й! Изключително съм щастлива, че имах тази възможност :)

Честит рожден ден!

Дамски каприз и фитнес панда

От няколко дни все се каня да споделя тези мъфинчета и ето, че чак сега успях. Ако трябва да съм точна в оригиналната рецепта се използва една голяма тава, а не се разпределя като кексчета, но пък исках да пробвам тези квадратни чашки, които си купих наскоро. :) 

Може би повечето от вас още от заглавието са се сетили за този толкова обичан сладкиш, който всяка майка и баба е приготвяла. Да, това е дамски каприз, но малко по-различен. Вместо сладко, сложих шоколад. Типично за мен... 

Та, представям ви малко по-различен вариант на бабиния сладкиш, но все пак също толкова вкусен.

Иии да се оплача от снимките, които са ужасно тъмни... Имах перфектна светлина, но си бях забравила апарата... Единствения вариант беше да снимам с телефон, който прави прилични снимки. Щяха да станат добре, ако бях спряла светкавицата. Снимах на бързо и дори не гледах какви стават. А, когато ги видях... вече беше късно. Нямаше нито светлина, нито мъфини... 

Дамски каприз

6 яйца
1 + 1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1 ч.ч. пр. мляко
2 пак. ванилия на прах
100 гр. течен шоколад

Отделете жълтъците от белтъците. Разбийте жълтъците със 1 ч.ч. захар, олиото, брашното, бакпулвера,  прясното мляко и ванилията. Получената смес изсипете в голяма тава или разпределете във форми за мъфини. Печете на 180 гр. и проверявайте готовността с дървена клечка. 

Разбийте белтъците на твърд сняг с останалата 1 ч.ч. захар. 

Когато кексовата смес е готова намажете с шоколад и после с белтъците. Изпечете повторно до хубав кафеникав цвят.

И да ви покажа и една много мъничка тортичка със скромните 10 см диаметър. Мъничка, мъничка, но цели 6 човека са опитали от нея :) 

А утре надявам се ще успея да ви покажа и още една торта, която днес успешно завърших. Ще издам само, че е на 3 етажа и много бебешка <3 

А сега, ето я и малката лилава фитнес панда :

 

Честит рожден ден на Симеон! + няколко снимки :)

Ето, че дойде време да започна тортената 2016 година. Не, че не направих няколко обикновени торти, но пък аз си броя само тези с фондан. И за статистиката да отбележа: първа за 2016 и петнайста за целия ми опит. Малко, но тази година започва обещаващо. 

Да се върна на днешната торта :) Преди около две седмици майката на Жорко и Мишето, за които правих тези торти - тези и тези, се свърза с мен по молба на нейна приятелка. Детенцето и навършва 4 годинки и искаше аз да направя тортата. Свързахме се с майката и обсъдихме няколко идеи, като бързо стигнахме до крайната визия. Темата беше "Костенурките Нинджа". Нещо, което не бях правила, но пък така е най-интересно! 

Надявам се да съм оправдала очакванията им и най-важното - рожденикът да е бил щастлив!

А вкусът на тортата беше същият като на Спондж Боб и Лего Нинджаго - шоколадови блатове, крем с маскарпоне и бял шоколад и банан.

И понеже напоследък ми е тръгнало да пускам и лични снимки искам да ви споделя няколко от фотосесията ни заедно с Марти. Само аз си знам колко време го убеждавах, предвид факта, че изобщо не обича да се снима, но все пак от тук нататък доста снимки му предстоят ,така че трябва да свиква ха-ха. А и крайният резултат беше много добър, въпреки че той не си го признава :) 

Та, затова да се похваля и тук в моето си местенце с този невероятен успех за мен (да го убедя)!!! Въпреки минусовите температури и това, че бяхме леко замръзнали,  не ни попречи. Тъкмо го бях убедила, нямаше как да изпуснем момента. Пък и като падна този сняг... И него нямаше как да изпуснем.

Още веднъж искам да благодаря,
от името и на двама ни, на Никола Колев
за чудесните снимки :)

Орео трюфели / Oreo truffles

Честита Нова година! Желая на всички ви много здраве, щастие, любов, успехи и сбъднати мечти. Нека през новата година да постигнете всичко, което не сте успели да направите през изминалата! 

Първата публикация за тази година ще е за нещо типично в мой стил - шоколадово и бързо!

Редовно следя статистиката на блога и забелязах, че най-търсените неща от вас са рецепти с бисквитки орео - чийзкейкове, торти, браунита... няма значение, важното е да има орео. И тъй като това ваше желание най-често ви отвежда в моя блог, където има няколко рецепти с тях (чийзкейк, брауни, сладолед) реших днес да ви покажа още една. 

Преди време видях рецепта за джинджифилови трюфели при Рали. Казах си, че трябва да се пробват. После обаче видях това видео и беше решено, че трюфели ще има, но ще бъдат с орео! Така се роди идеята за тях. 

Стават изключително бързо и са много мноооого шоколадови! 

Орео трюфели

400 гр. бисквитки орео

125 гр. крема сирене

200 гр. млечен шоколад

100 гр. бял шоколад

Натрошете целите бисквити до ситни трохи. Отделете си малко за поръсване, а към останалите прибавете крема сиренето и втрийте хубаво с ръце до получаването на тесто. Оформете топчета. Разтопете шоколада и потопете едно по едно топчетата в него. Докато не се е втвърдил още, поръсете отгоре със заделените трохи. Приберете в хладилник до пълно охлаждане и стягане на шоколада.